Любовта

"Вселената може да се унищожи, светът може да изчезне, Слънцето може да потъмнее, но да забравиш човека, когото обичаш, това е невъзможно. Ако не беше така, животът щеше да се обезсмисли. "                     Учителя Петър Дънов

Чудехме се какво трябва да представлява една първа публикация (ако не смятаме първата!) и май още ни е трудно да свикнем с мисълта, че някой действително ще чете това, което пишем. Това си е отговорна работа. Но ако човек не е отговорен към себе си, какво остава да бъде такъв спрямо другите, затова речено-сторено... 

Да поговорим за Любовта. Днес имахме прекрасен следобед, който неусетно премина в не дотам приятна вечер. Малко по малко чувствахме как попиваме от негативната енергия на хората и ние също ставаме източници на песимизъм и заразителното чувство на гняв и безпомощност. Но това не е нашето чувство! Това не сме ние! Това е вълна от неосъзнатото нежелание на хората да  прогледнат какво всъщност се случва в живота им, къде се намират и накъде са тръгнали, кой е с тях и какво искат да направят. Това е то - колективното съзнание, което носи тази вълна и поглъща радостта, ако не си достатъчно събуден, за да го усетиш навреме и (! и - защото това въобще не е краят) достатъчно силен да спреш процеса. Но стига с тези негативни неща, вече можем да ги усетим като чисто физическо присъствие, което стои от едната ни страна и зяпа какво ще напишем, за да скърши и него в суровата си прегръдка на цинизъм и/или безразличие. 

Искахме да започнем преди всичко с няколко думи за Любовта, защото без нея всичко друго, което смятаме да последва тук, би било напълно безпредметно и лишено от всякакъв смисъл и приложение. Искаме да си представим тази Любов, която изпълва Вселената и всяка клетка, всяка частица от ВСИЧКО. Топла, нежна, кротка, безшумна като полъх от крило на ангел. Ако човек успее дори само за секунда да усети тази Любов, безграничната, вечната, истинската Любов - то той си е спомнил от къде идва и къде отново ще се завърне. Ето, сега затваряме очи.  Искате ли да опитате с нас? Нека си я представим. Защото тя съществува и е тук. 

 Има една такава мисъл "Бог е всеобхватна Любов" - дали вярвате в Бог, или не - не е наша работа, нито ще проповядваме религия. Но любовта е реалност, една прекрасна реалност, в която можем да заживеем. Не да си сложим розовите очила и да не виждаме света, такъв какъвто е, а да направим света такъв, какъвто искаме да бъде!

P.S. И тъй като все още не сме написали нищо за себе си като едни добре възпитани хора... ние сме две сестри, които от тази първа публикация нататък най-вече ще пишат отделни постове, защото все пак в много отношения сме различни, а не искаме да предизвикваме революция вкъщи. Малко повече информация за нас (евентуално) по-нататък - където си му е мястото - вдясно. :)