Празна къща на Ким Ки Дук

Доста преди селфи да стане една от най-популярните думи в света, един млад мъж влиза, за да нощува в чужди къщи, където си прави снимки сред вещите на собствениците... Една вечер той попада в къща, където намира жена, бита от съпруга си .... Филмът на Ким Ки Дук "Празна къща" (빈집; 3-Iron) завладява съзнанието не с диалог и екшън сцени, а с мълчаливата история на две души, които се откриват на фона на колкото абсурдни, толкова и напълно възможни ситуации. Признатият за майстор на сценичното изкуство Ким Ки Дук е много пестелив откъм текст, но за сметка на това детайлите са тези, които разказват. Една снимка, една усмивка, боси стъпала, цвете ... Кога спряхме да обръщаме внимание на малките неща, защо търсим зрелища, къде отидоха актьорите без грим ... Ей такива въпроси си задавах докато гледах "Празна къща" .. и намерих някои отговори, поне за себе си.

По повод този филм Ким Ки Дук казва: "Всички ние сме празни къщи, чакащи някой да дойде, да разбие ключалката и да ни освободи."

Неделна здравословна закуска

Неделя е, няма нужда да бързам за работа и спокойно мога да си приготвя здравословна закуска. Тъй като обичам нещата да се случват лесно, избирам най-мързеливия, но и същевременно вкусен вариант.

Какво ми беше необходимо ?
- авокадо - използвах го вместо масло
- малко пушена сьомга
- песто / песто росо - синьо сирене / козе сирене / овче сирене - тук оставям избора на вас ;)
- за основата използвах хрупкав ръжен хляб от Лидл, но домашен хляб или друг вид пълнозърнест хляб ще свърши идеална работа.

 Какви са предимствата ? - От авокадото и сьомгата си набавяме поне малка част от необходимите омега мастни киселини, а в хлебчето има фибри, полезни за храносмилането и отделянето на токсините от тялото. Освен това закуската се приготвя за по-малко от 10 минути, и ни е леко на стомаха. Да не забравяме и колко е вкусно. :)

 Йонг

Soul Talks

Лежим си с моята душа на пода на стаята и си говорим, или по-скоро аз й говоря, а тя се прави,че не ме слуша, но аз знам, че надава едно ухо на моето бърборене .. Знаеш ли ,викам й, чувствам се като затворена в кибритена кутийка, отвсякъде стени и от време на време се показва малко светлина, когато някой отвари кутийката, за да си вземе кибритена клечка. И въздухът не ми достига, задушавам се, въпреки че прозорецът е отворен и полъхва лек ветрец... Все едно съм затворник, не ме ли чуваш какво ти приказвам? – Взех да се чувствам като луда, уж диалог водим, а накрая си питам и си отговарям сама. – Затвор е това, казвам ти, едно тяло,една стая, един апартамент, един град ... като матрьошка сме подредени, все по-голяма и гротескна матрьошка, която се люлее ли, люлее, та чак започва да ми прилошава...     Но ето, един ден ще завали дъжд, ще намокри кибритената кутийка, и ще мога да я разкъсам и да изляза, после ще си обуя маратонките и ей така, без чадър, ще избягам, от апартамента, от града, от хората и щумотевицата, от колите, от снобарщината и клюките, от превзетите отношения, от фалша... От всичко ще избягам, ех, само да завали ...

(The picture of the matchbox is by Joseph Martinez) 

Йонг

п.с. Препубликувано от личния ми фейсбук профил.