Soul Talks

Лежим си с моята душа на пода на стаята и си говорим, или по-скоро аз й говоря, а тя се прави,че не ме слуша, но аз знам, че надава едно ухо на моето бърборене .. Знаеш ли ,викам й, чувствам се като затворена в кибритена кутийка, отвсякъде стени и от време на време се показва малко светлина, когато някой отвари кутийката, за да си вземе кибритена клечка. И въздухът не ми достига, задушавам се, въпреки че прозорецът е отворен и полъхва лек ветрец... Все едно съм затворник, не ме ли чуваш какво ти приказвам? – Взех да се чувствам като луда, уж диалог водим, а накрая си питам и си отговарям сама. – Затвор е това, казвам ти, едно тяло,една стая, един апартамент, един град ... като матрьошка сме подредени, все по-голяма и гротескна матрьошка, която се люлее ли, люлее, та чак започва да ми прилошава...     Но ето, един ден ще завали дъжд, ще намокри кибритената кутийка, и ще мога да я разкъсам и да изляза, после ще си обуя маратонките и ей така, без чадър, ще избягам, от апартамента, от града, от хората и щумотевицата, от колите, от снобарщината и клюките, от превзетите отношения, от фалша... От всичко ще избягам, ех, само да завали ...

(The picture of the matchbox is by Joseph Martinez) 

Йонг

п.с. Препубликувано от личния ми фейсбук профил.